Многобройните пътища пред LED технологиите

След статията ми за осветлението на бъдещето в лицето на светодиодите се замислих дали някоя сериозна медия също не е помислила по въпроса или тази идея все още се върти само из главите на учените в лабораториите.  Не вярвах, разбира се, че съм единственият замислящ се в тази посока. Личното ми мнение е, че процесът на замяна на конвенционалните източници на светлина със светодиоди е неизбежен. Най-вероятно в следващите 15-тина години почти няма да останат други светлинни източници на пазара.  Цените ще започнат много скоро да падат и резликата между цената на светодиодна лампа и конвенционална такава ще бъде може би такава, каквато сега е ценовата разлика между крушка с нажежаема жичка и енергоспестяваща такава (CFL). Разбира се до този момент има поне още 4-5 години.

Преди няколко дни ми попадна едно интересно четиво, което недвусмислено показва колко бързо LED технологиите навсизат в различни области от нашето ежедневие. Разгледани са основните приложения на светодиодите и се показват техните предимства, както и значителното спестяване на енергия и намаляване на замърсяването на околоната среда, до които ще доведе употребата им на мястото на сегашните източници на светлина. Четивото е на английски, но вярвам, че повечето хора в днешно време занят приемливо добре този език, така че ви предлагам да го разгледате. Можете да го направите ето тук.

Като пример за напредъка на новите технологии мога да дам ето този светодиоден модул с висока мощност (цели 40W), който спокойно може да освети голяма стая, замествайки 200W крушки с жичка. Вярно е, че цената е доста висока, но това както вече казах ще се промени в близкото бъдеще.

Improved dimmer for domestic light applications

Abstract: A universal dimmer scheme is proposed with modular structure. The dimmer is usable with different types of loads (in-candescent bulbs, energy saving lams, fluorescent lamps, and halogen lamps) and thus it becomes really universal. The improved topology of the power module design using MOSFETs, allows dissipating the energy stored in the reactive load (capacitive or in-ductive). This prevents the destroying of the main controlled MOSFET transistors.

Eon крие от мен, че електромерът ми не работи

Ето и поредната случка на сблъсък с българската безотговорност. За да не пиша 15 минути ще публикувам копие от имейла, който изпратих току що на Eon по повод на това, че нито са заменили повреденият ми електромер, нито са ме уведомили. Всъщност изобщо не са си мръднали пръста да направят каквото и да било.

Усилвател за слушалки с TPA6120A2

Настоящата статия е посветена на проект за слушалков усилвател с високо качество (HiFi) на базата на интегрална схема TPA6120A от BurrBrown (притежание на Texas Instruments понастоящем). Тази интегрална схема представлява два операционни усилвателя с висока мощност в един корпус. Изведени са по отделно входовете за захранване на двата усилвателя, като всички изводи са симетрично подредени от двете страни на корпуса, за да се улесни проектирането на платка с голяма гъстота. ТРА6120 впечатлява със своите параметри, които доказват посоченото в документацията приложение за професионални цели. Основните параметри са както следва:

• 80 mW при 600 Ома товар от ±12-V захранващ източник и 0.00014% THD + N
• Архитектура с токова обратна връзка
• Динамичен диапазон надвишаващ 120 dB
• SNR от 120 dB
• Изходен напреженов шум от 5 µVrms при Gain = 2 V/V
• Диапазон на захранващото напрежение: ±5 V до ±15 V
• 1300 V/µs скорост на нарастване
• Диференциални входове
• Независими захранвания за ниско прослушване
• Защита от късо съединение и прегряване

Power LED осветително тяло за домашна стая – изпълнение част ІІІ

Третата и последна част от статията към проекта за домашно Power LED осветление е посветена на светорегулатора (димера), служещ за промяна на осветеността в стаята. Принципът на действие е сравнително прост, каквато е и самата схема. Тя се състои от микроконтролер PIC12F683 с вграден ШИМ генератор, реле за включване и изключване на тороидалния трансформатор, захранващ драйвера, индикаторен светодиод и бутон за управление. Показаната по-долу схема е проектирана да работи със сензорен бутон, но последният вариант е реализиран с конвенционален механичен бутон. Причината е странна несъвместимост на микроконтролера с концепцията за сензорно управление. За малкото налично свободно време не успях да реша проблема, заради което преминах към използването на високо-издръжлив бутон, за да си осигуря безпроблемна работа на схемата за дълъг период от време.